5 dic 2009, 0:32

Реализъм!

  Poesía » Civil
1.2K 1 1

Един свят, една държава,

един народ, който никой не познава.

Сиво ежедневие, огромно отчаяние,

реки от сълзи и робско съзнание.

 

Ужасяващ страх и самосъжаление,

всеки се влачи по бавното течение,

всеки остава свит на кълбо,

когато се завърти назъбеното колело.

 

Животът е безсмислен, животът е ад,

животът е игра на шах и мат.

Вашият живот е поредния рунд,

без никакъв умисъл за бунт!

 

Кои сте вие?! Стадото овце,

които мълчат и пълзят на колене!

Къде сте вие?! Къде са вашите криле?!

Отлетяха в мрачно небитие!

 

Вие го създадохте, този свят,

сега плачете, наричайте го АД!

Плачете, а другите ще ви се смеят!

Плачете, докато някои живеят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сред този ад има и рай,
    бавно покълва, расте,
    суетите имат си край,
    време е всичко да спре.

    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...