5 дек. 2009 г., 00:32

Реализъм!

1.2K 1 1

Един свят, една държава,

един народ, който никой не познава.

Сиво ежедневие, огромно отчаяние,

реки от сълзи и робско съзнание.

 

Ужасяващ страх и самосъжаление,

всеки се влачи по бавното течение,

всеки остава свит на кълбо,

когато се завърти назъбеното колело.

 

Животът е безсмислен, животът е ад,

животът е игра на шах и мат.

Вашият живот е поредния рунд,

без никакъв умисъл за бунт!

 

Кои сте вие?! Стадото овце,

които мълчат и пълзят на колене!

Къде сте вие?! Къде са вашите криле?!

Отлетяха в мрачно небитие!

 

Вие го създадохте, този свят,

сега плачете, наричайте го АД!

Плачете, а другите ще ви се смеят!

Плачете, докато някои живеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лапето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сред този ад има и рай,
    бавно покълва, расте,
    суетите имат си край,
    време е всичко да спре.

    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...