Един свят, една държава,

един народ, който никой не познава.

Сиво ежедневие, огромно отчаяние,

реки от сълзи и робско съзнание.

Ужасяващ страх и самосъжаление,

всеки се влачи по бавното течение,

всеки остава свит на кълбо,

когато се завърти назъбеното колело.

Животът е безсмислен, животът е ад,

животът е игра на шах и мат.

Вашият живот е поредния рунд,

без никакъв умисъл за бунт!

Кои сте вие?! Стадото овце,

които мълчат и пълзят на колене!

Къде сте вие?! Къде са вашите криле?!

Отлетяха в мрачно небитие!

Вие го създадохте, този свят,

сега плачете, наричайте го АД!

Плачете, а другите ще ви се смеят!

Плачете, докато някои живеят!