Dec 5, 2009, 12:32 AM

Реализъм!

  Poetry » Civic
1.2K 1 1

Един свят, една държава,

един народ, който никой не познава.

Сиво ежедневие, огромно отчаяние,

реки от сълзи и робско съзнание.

 

Ужасяващ страх и самосъжаление,

всеки се влачи по бавното течение,

всеки остава свит на кълбо,

когато се завърти назъбеното колело.

 

Животът е безсмислен, животът е ад,

животът е игра на шах и мат.

Вашият живот е поредния рунд,

без никакъв умисъл за бунт!

 

Кои сте вие?! Стадото овце,

които мълчат и пълзят на колене!

Къде сте вие?! Къде са вашите криле?!

Отлетяха в мрачно небитие!

 

Вие го създадохте, този свят,

сега плачете, наричайте го АД!

Плачете, а другите ще ви се смеят!

Плачете, докато някои живеят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лапето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сред този ад има и рай,
    бавно покълва, расте,
    суетите имат си край,
    време е всичко да спре.

    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...