5.12.2009 г., 0:32

Реализъм!

1.2K 1 1

Един свят, една държава,

един народ, който никой не познава.

Сиво ежедневие, огромно отчаяние,

реки от сълзи и робско съзнание.

 

Ужасяващ страх и самосъжаление,

всеки се влачи по бавното течение,

всеки остава свит на кълбо,

когато се завърти назъбеното колело.

 

Животът е безсмислен, животът е ад,

животът е игра на шах и мат.

Вашият живот е поредния рунд,

без никакъв умисъл за бунт!

 

Кои сте вие?! Стадото овце,

които мълчат и пълзят на колене!

Къде сте вие?! Къде са вашите криле?!

Отлетяха в мрачно небитие!

 

Вие го създадохте, този свят,

сега плачете, наричайте го АД!

Плачете, а другите ще ви се смеят!

Плачете, докато някои живеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лапето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сред този ад има и рай,
    бавно покълва, расте,
    суетите имат си край,
    време е всичко да спре.

    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...