12 feb 2020, 7:57

Реална приказка

1.6K 7 5

Отдавна няма място в този свят,

за Палечки наивни и Снежанки.

Тук зли царици приказки редят,

зад маските на влюбени русалки.

 

А аз потъвам в лепкава мъгла,

изгубена сред тихата забрава.

Душата ми отдавна е сама,

и вече няма сили да прощава.

 

Тя няма сили вече да лети…

А имах нужда днес да го сънувам -

един Орфей дошъл да ме спаси,

за да открием рая тъй бленуван.

 

По призрачният, тъмен небосклон,

да влезе в  ада с приказната фея.

В сърцето ми той да направи дом…

на любовта.

Да оцелея!

Таня Симеонова

12.02.2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, това ме вдъхнови за нещо, след мъъничко ще го пусна като вдъхновено от това.

    Не си падам много по стихчетата, ама това е яко
  • В любими, Таня! Поздравления! Великолепно е!
  • Разкош!
  • Прекрасен стих, находчиво използващ мита за Орфей, който слиза в ада, за да върне Евридика на белия свят. Поздравление, Таня! Ти рядко публикуваш в Откровения, но всяка твоя публикация е вълнуваща и с високо качество.

    П.П. Тъй като съм с ограничено коментарно право в този сайт, ползвам случая, за да ти благодаря, че удостои с коментар "Последен блян", "В един без пет" и "Планетата на маймуните".
  • Твоята реална приказка, на фона на злите царици и маскираните русалки, е затрогваща, Таня!
    Поздравявам те!🔯

Криво огледало 🇧🇬

Животът е криво огледало,
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...
1.1K 2 2

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...