12 февр. 2020 г., 07:57

Реална приказка

1.6K 7 5

Отдавна няма място в този свят,

за Палечки наивни и Снежанки.

Тук зли царици приказки редят,

зад маските на влюбени русалки.

 

А аз потъвам в лепкава мъгла,

изгубена сред тихата забрава.

Душата ми отдавна е сама,

и вече няма сили да прощава.

 

Тя няма сили вече да лети…

А имах нужда днес да го сънувам -

един Орфей дошъл да ме спаси,

за да открием рая тъй бленуван.

 

По призрачният, тъмен небосклон,

да влезе в  ада с приказната фея.

В сърцето ми той да направи дом…

на любовта.

Да оцелея!

Таня Симеонова

12.02.2020 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, това ме вдъхнови за нещо, след мъъничко ще го пусна като вдъхновено от това.

    Не си падам много по стихчетата, ама това е яко
  • В любими, Таня! Поздравления! Великолепно е!
  • Разкош!
  • Прекрасен стих, находчиво използващ мита за Орфей, който слиза в ада, за да върне Евридика на белия свят. Поздравление, Таня! Ти рядко публикуваш в Откровения, но всяка твоя публикация е вълнуваща и с високо качество.

    П.П. Тъй като съм с ограничено коментарно право в този сайт, ползвам случая, за да ти благодаря, че удостои с коментар "Последен блян", "В един без пет" и "Планетата на маймуните".
  • Твоята реална приказка, на фона на злите царици и маскираните русалки, е затрогваща, Таня!
    Поздравявам те!🔯

Криво огледало 🇧🇬

Животът е криво огледало,
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...
1.1K 2 2

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...