12 февр. 2020 г., 07:57

Реална приказка

1.6K 7 5

Отдавна няма място в този свят,

за Палечки наивни и Снежанки.

Тук зли царици приказки редят,

зад маските на влюбени русалки.

 

А аз потъвам в лепкава мъгла,

изгубена сред тихата забрава.

Душата ми отдавна е сама,

и вече няма сили да прощава.

 

Тя няма сили вече да лети…

А имах нужда днес да го сънувам -

един Орфей дошъл да ме спаси,

за да открием рая тъй бленуван.

 

По призрачният, тъмен небосклон,

да влезе в  ада с приказната фея.

В сърцето ми той да направи дом…

на любовта.

Да оцелея!

Таня Симеонова

12.02.2020 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, това ме вдъхнови за нещо, след мъъничко ще го пусна като вдъхновено от това.

    Не си падам много по стихчетата, ама това е яко
  • В любими, Таня! Поздравления! Великолепно е!
  • Разкош!
  • Прекрасен стих, находчиво използващ мита за Орфей, който слиза в ада, за да върне Евридика на белия свят. Поздравление, Таня! Ти рядко публикуваш в Откровения, но всяка твоя публикация е вълнуваща и с високо качество.

    П.П. Тъй като съм с ограничено коментарно право в този сайт, ползвам случая, за да ти благодаря, че удостои с коментар "Последен блян", "В един без пет" и "Планетата на маймуните".
  • Твоята реална приказка, на фона на злите царици и маскираните русалки, е затрогваща, Таня!
    Поздравявам те!🔯

Криво огледало 🇧🇬

Животът е криво огледало,
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...
1.1K 2 2

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...