Реална приказка
Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.
А аз потъвам в лепкава мъгла,
изгубена сред тихата забрава.
Душата ми отдавна е сама,
и вече няма сили да прощава.
Тя няма сили вече да лети…
А имах нужда днес да го сънувам -
един Орфей дошъл да ме спаси,
за да открием рая тъй бленуван.
По призрачният, тъмен небосклон,
да влезе в ада с приказната фея.
В сърцето ми той да направи дом…
на любовта.
Да оцелея!
Таня Симеонова
12.02.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
