Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.
А аз потъвам в лепкава мъгла,
изгубена сред тихата забрава.
Душата ми отдавна е сама,
и вече няма сили да прощава.
Тя няма сили вече да лети…
А имах нужда днес да го сънувам -
един Орфей дошъл да ме спаси,
за да открием рая тъй бленуван.
По призрачният, тъмен небосклон,
да влезе в ада с приказната фея.
В сърцето ми той да направи дом…
на любовта.
Да оцелея!
Таня Симеонова
12.02.2020 г.
© Таня Симеонова All rights reserved.
Не си падам много по стихчетата, ама това е яко