5 dic 2007, 10:26

Реално

854 0 16

С шепи давам от себе си,

с шепи  разкъсвам сърцето си,

с шепи поглаждам лицето си,

с шепи губя себе си.

 

Очевидно грешката е моя,

няма затова да споря.

Хората, които са до мене,

за живота вече нямат време.

 

Някак си забързани и тясни

и за мен това е вече ясно.

Трудно е те мен да ме разбират

и в очите мои да се взират.

 

Зная го, и всъщност ги разбирам,

в техния оплетен свят не се побирам.

Техните стремежи са парични,

а за мен са смешни и комични.

 

Зная, световете ни са други,

моите са цветни пеперуди,

техните - реални и успешни,

само че за мен са нечовешки.

 

Разликата очевидно е голяма,

трудно можем с теб да бъдем двама,

трудно всичките ще оцелеем,

някои просперират, другите линеем.

 

Затова раздялата е належаща,

всъщност няма да е никак страшна.

Всеки пътят свой ще поеме,

няма време...

Чувстваш ли, че няма време?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...