5 dic 2007, 10:26

Реално

856 0 16

С шепи давам от себе си,

с шепи  разкъсвам сърцето си,

с шепи поглаждам лицето си,

с шепи губя себе си.

 

Очевидно грешката е моя,

няма затова да споря.

Хората, които са до мене,

за живота вече нямат време.

 

Някак си забързани и тясни

и за мен това е вече ясно.

Трудно е те мен да ме разбират

и в очите мои да се взират.

 

Зная го, и всъщност ги разбирам,

в техния оплетен свят не се побирам.

Техните стремежи са парични,

а за мен са смешни и комични.

 

Зная, световете ни са други,

моите са цветни пеперуди,

техните - реални и успешни,

само че за мен са нечовешки.

 

Разликата очевидно е голяма,

трудно можем с теб да бъдем двама,

трудно всичките ще оцелеем,

някои просперират, другите линеем.

 

Затова раздялата е належаща,

всъщност няма да е никак страшна.

Всеки пътят свой ще поеме,

няма време...

Чувстваш ли, че няма време?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...