Реално
С шепи давам от себе си,
с шепи разкъсвам сърцето си,
с шепи поглаждам лицето си,
с шепи губя себе си.
Очевидно грешката е моя,
няма затова да споря.
Хората, които са до мене,
за живота вече нямат време.
Някак си забързани и тясни
и за мен това е вече ясно.
Трудно е те мен да ме разбират
и в очите мои да се взират.
Зная го, и всъщност ги разбирам,
в техния оплетен свят не се побирам.
Техните стремежи са парични,
а за мен са смешни и комични.
Зная, световете ни са други,
моите са цветни пеперуди,
техните - реални и успешни,
само че за мен са нечовешки.
Разликата очевидно е голяма,
трудно можем с теб да бъдем двама,
трудно всичките ще оцелеем,
някои просперират, другите линеем.
Затова раздялата е належаща,
всъщност няма да е никак страшна.
Всеки пътят свой ще поеме,
няма време...
Чувстваш ли, че няма време?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
