Senni (Силвия)
162 1968
5.12.2007 г., 10:26 ч.

Реално 

  Поезия » Философска
645 0 16

С шепи давам от себе си,

с шепи  разкъсвам сърцето си,

с шепи поглаждам лицето си,

с шепи губя себе си.

 

Очевидно грешката е моя,

няма затова да споря.

Хората, които са до мене,

за живота вече нямат време.

 

Някак си забързани и тясни

и за мен това е вече ясно.

Трудно е те мен да ме разбират

и в очите мои да се взират.

 

Зная го, и всъщност ги разбирам,

в техния оплетен свят не се побирам.

Техните стремежи са парични,

а за мен са смешни и комични.

 

Зная, световете ни са други,

моите са цветни пеперуди,

техните - реални и успешни,

само че за мен са нечовешки.

 

Разликата очевидно е голяма,

трудно можем с теб да бъдем двама,

трудно всичките ще оцелеем,

някои просперират, другите линеем.

 

Затова раздялата е належаща,

всъщност няма да е никак страшна.

Всеки пътят свой ще поеме,

няма време...

Чувстваш ли, че няма време?

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??