Senni (Силвия)
162 1968
5 дек. 2007 г., 10:26

Реално 

  Поэзия » Философская
5.0 (9)
696 0 16
С шепи давам от себе си,
с шепи разкъсвам сърцето си,
с шепи поглаждам лицето си,
с шепи губя себе си.
Очевидно грешката е моя,
няма затова да споря.
Хората, които са до мене,
за живота вече нямат време.
Някак си забързани и тясни
и за мен това е вече ясно.
Трудно е те мен да ме разбират
и в очите мои да се взират. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
  • Marmadun (Таня Георгиева) Там, където ме чака Алиса
    Там, където ме чака Алиса
  • nadia_warrender (Надя Уорендър) К тебе, мое сердце
    Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • sensors (Рот Кив) Мир
    Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • stivi797 (Стефан Янев) Чужой мир 1984
    Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »