Реално
С шепи давам от себе си,
с шепи разкъсвам сърцето си,
с шепи поглаждам лицето си,
с шепи губя себе си.
Очевидно грешката е моя,
няма затова да споря.
Хората, които са до мене,
за живота вече нямат време.
Някак си забързани и тясни
и за мен това е вече ясно.
Трудно е те мен да ме разбират
и в очите мои да се взират.
Зная го, и всъщност ги разбирам,
в техния оплетен свят не се побирам.
Техните стремежи са парични,
а за мен са смешни и комични.
Зная, световете ни са други,
моите са цветни пеперуди,
техните - реални и успешни,
само че за мен са нечовешки.
Разликата очевидно е голяма,
трудно можем с теб да бъдем двама,
трудно всичките ще оцелеем,
някои просперират, другите линеем.
Затова раздялата е належаща,
всъщност няма да е никак страшна.
Всеки пътят свой ще поеме,
няма време...
Чувстваш ли, че няма време?
© Силвия All rights reserved.
