1 abr 2008, 9:32

Реално

  Poesía
847 0 18
 

Ще си отида, както съм дошла.

А беше елегантно-пълна чашата.

Усети ли, че не е от стъкло?

Допря се до ръба й, но за кратко.

 

Завесата навярно е на път

да се свлече във края на спектакъла.

A филмa със сюжет: "На кръстопът"...

Изглежда, че и края ще дочакаме...

 

Отдавна уморих се от игри.

Сега е златно време на каратите.

Да бъде? Да не бъде? А дали?

Риторика навсякъде не пасва.

 

На публиката - жадна за БравО,

подай и знак. Тя знае как и колко.

На гарата. На онзи коловоз...

Навярно вече отминава влакът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога изпускаме влака и така се разминаваме с щастието си...
    Благодаря ти, мила, Ани!
  • "На публиката - жадна за БравО,
    подай и знак. Тя знае как и колко.
    На гарата. На онзи коловоз...
    Навярно вече отминава влакът..."

    Понякога закъсняваме за влака, невидели истинската гара.
  • Радост за мен е, че си тук, Мая! Благодаря ти от сърце! Изпращам ти своите презокеански поздрави! Слънчице за теб!
    --------------
    Радвам се, че хареса, мила Генка! Топли поздрави!
    -------------
    Здравей, Таня! Не тази публика имам предвид. Визирам нещо съвсем различно... А, всички вие, сте моите слънца, без които не мога! Обич за вас!
    -----------
    Колко е хубаво, че си тук, Ани! Благодаря ти, мила! Поздрави за теб!

  • Хубав стих!Беше удоволствие!
    Поздрав!
  • Много, много ми хареса, Люси!
    Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....