Ще си отида, както съм дошла.
А беше елегантно-пълна чашата.
Усети ли, че не е от стъкло?
Допря се до ръба й, но за кратко.
Завесата навярно е на път
да се свлече във края на спектакъла.
A филмa със сюжет: "На кръстопът"...
Изглежда, че и края ще дочакаме...
Отдавна уморих се от игри.
Сега е златно време на каратите.
Да бъде? Да не бъде? А дали?
Риторика навсякъде не пасва.
На публиката - жадна за БравО,
подай и знак. Тя знае как и колко.
На гарата. На онзи коловоз...
Навярно вече отминава влакът...
© Людмила Билярска Все права защищены
Благодаря ти, мила, Ани!