5 oct 2011, 20:07

Реалност без теб 

  Poesía
864 0 6

Създавам си реалности и в тях

чертая си живота с тебешир –

задрасквам болката – рисувам смях,

войните ги замествам с вечен мир.

Приятели – по много, все до мен.

Рисувам лятото без краен срок.

И дявол има даже, но във плен,

а горе на небето – слънчев Бог.

Но теб забравих. И ми дожаля.

Защо са ми измислени земи?

В очите ми внезапно заваля

и всичко тебеширено отми.

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??