5 окт. 2011 г., 20:07

Реалност без теб 

  Поэзия
865 0 6

Създавам си реалности и в тях

чертая си живота с тебешир –

задрасквам болката – рисувам смях,

войните ги замествам с вечен мир.

Приятели – по много, все до мен.

Рисувам лятото без краен срок.

И дявол има даже, но във плен,

а горе на небето – слънчев Бог.

Но теб забравих. И ми дожаля.

Защо са ми измислени земи?

В очите ми внезапно заваля

и всичко тебеширено отми.

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??