Реалност без теб
Създавам си реалности и в тях
чертая си живота с тебешир –
задрасквам болката – рисувам смях,
войните ги замествам с вечен мир.
Приятели – по много, все до мен.
Рисувам лятото без краен срок.
И дявол има даже, но във плен,
а горе на небето – слънчев Бог.
Но теб забравих. И ми дожаля.
Защо са ми измислени земи?
В очите ми внезапно заваля
и всичко тебеширено отми.
М. Спасов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
