5.10.2011 г., 20:07 ч.

Реалност без теб 

  Поезия
866 0 6

Създавам си реалности и в тях

чертая си живота с тебешир –

задрасквам болката – рисувам смях,

войните ги замествам с вечен мир.

Приятели – по много, все до мен.

Рисувам лятото без краен срок.

И дявол има даже, но във плен,

а горе на небето – слънчев Бог.

Но теб забравих. И ми дожаля.

Защо са ми измислени земи?

В очите ми внезапно заваля

и всичко тебеширено отми.

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??