Създавам си реалности и в тях
чертая си живота с тебешир –
задрасквам болката – рисувам смях,
войните ги замествам с вечен мир.
Приятели – по много, все до мен.
Рисувам лятото без краен срок.
И дявол има даже, но във плен,
а горе на небето – слънчев Бог.
Но теб забравих. И ми дожаля.
Защо са ми измислени земи?
В очите ми внезапно заваля
и всичко тебеширено отми.
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
