Oct 5, 2011, 8:07 PM

Реалност без теб 

  Poetry
863 0 6

Създавам си реалности и в тях

чертая си живота с тебешир –

задрасквам болката – рисувам смях,

войните ги замествам с вечен мир.

Приятели – по много, все до мен.

Рисувам лятото без краен срок.

И дявол има даже, но във плен,

а горе на небето – слънчев Бог.

Но теб забравих. И ми дожаля.

Защо са ми измислени земи?

В очите ми внезапно заваля

и всичко тебеширено отми.

 

М. Спасов

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??