19 abr 2012, 23:39

Реалността на слънцето

  Poesía » Otra
502 0 0

Реалността на слънцето разнежено

 

Реалността на слънцето разнежено

прегръща деня ми,

за да почуствам как денят милва лицето ми

с мириса на люляка цъфнал.

 

И тогава узрява мигът

от едно пробуждане,

което пламва в очите ми с блясък,

погълнат от светлина успокояваща.

 

А денят ме зарежда със светлина,

като молитвено присъствие.

Побира чувства разнежени

на дните ми реални.

 

Пъстрият свят, сред който живея,

като мъничко ято се слива в мен.

Зная, че с блясък в очите ми

се ражда нов като ден.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...