Реалността на слънцето разнежено

Реалността на слънцето разнежено

прегръща деня ми,

за да почуствам как денят милва лицето ми

с мириса на люляка цъфнал.

И тогава узрява мигът

от едно пробуждане,

което пламва в очите ми с блясък,

погълнат от светлина успокояваща.

А денят ме зарежда със светлина,

като молитвено присъствие.

Побира чувства разнежени

на дните ми реални.

Пъстрият свят, сред който живея,

като мъничко ято се слива в мен.

Зная, че с блясък в очите ми

се ражда нов като ден.