19 апр. 2012 г., 23:39

Реалността на слънцето

504 0 0

Реалността на слънцето разнежено

 

Реалността на слънцето разнежено

прегръща деня ми,

за да почуствам как денят милва лицето ми

с мириса на люляка цъфнал.

 

И тогава узрява мигът

от едно пробуждане,

което пламва в очите ми с блясък,

погълнат от светлина успокояваща.

 

А денят ме зарежда със светлина,

като молитвено присъствие.

Побира чувства разнежени

на дните ми реални.

 

Пъстрият свят, сред който живея,

като мъничко ято се слива в мен.

Зная, че с блясък в очите ми

се ражда нов като ден.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...