19.04.2012 г., 23:39

Реалността на слънцето

499 0 0

Реалността на слънцето разнежено

 

Реалността на слънцето разнежено

прегръща деня ми,

за да почуствам как денят милва лицето ми

с мириса на люляка цъфнал.

 

И тогава узрява мигът

от едно пробуждане,

което пламва в очите ми с блясък,

погълнат от светлина успокояваща.

 

А денят ме зарежда със светлина,

като молитвено присъствие.

Побира чувства разнежени

на дните ми реални.

 

Пъстрият свят, сред който живея,

като мъничко ято се слива в мен.

Зная, че с блясък в очите ми

се ражда нов като ден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...