13 feb 2013, 14:55

Реанимация

  Poesía
940 0 14

 

                                    Разпаднах се на хиляди парчета

                                    в тази толкова необичайна нощ...

                                    Луна  блестеше в близките полета

                                    и мрака сякаш режеше със нож!

 

                                   А покрай мен на няма кинолента

                                   животът ми послушно се простря...

                                   От детството ухаеше на мед и мента,

                                   там нямаше какво да си простя!

 

                                   Във лудите години много бързах

                                   да взема всичко вкупом от света

                                   и мятах се насам-натам забързана

                                   и учех се със думи да плета...

 

                                   А младостта ми! О, а младостта ми -

                                   безценно, скъпо украшение,

                                   опитах се да скрия във дланта си,

                                   но тя изчезна - миг,  видение...

 

                                   И после като старо, морно вино

                                   утихнах в кошницата, в ъгъла

                                   и наблюдавах как съдбата фино

                                   с невидими въжета ме е вързала...

 

                                  Успях, слепих парчетата отново!

                                  Пречистващо, спасяващо разсъмване...

                                  Да си отида днес не съм готова,

                                  ще се събудя... и ще се прекръстя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...