13 февр. 2013 г., 14:55

Реанимация

943 0 14

 

                                    Разпаднах се на хиляди парчета

                                    в тази толкова необичайна нощ...

                                    Луна  блестеше в близките полета

                                    и мрака сякаш режеше със нож!

 

                                   А покрай мен на няма кинолента

                                   животът ми послушно се простря...

                                   От детството ухаеше на мед и мента,

                                   там нямаше какво да си простя!

 

                                   Във лудите години много бързах

                                   да взема всичко вкупом от света

                                   и мятах се насам-натам забързана

                                   и учех се със думи да плета...

 

                                   А младостта ми! О, а младостта ми -

                                   безценно, скъпо украшение,

                                   опитах се да скрия във дланта си,

                                   но тя изчезна - миг,  видение...

 

                                   И после като старо, морно вино

                                   утихнах в кошницата, в ъгъла

                                   и наблюдавах как съдбата фино

                                   с невидими въжета ме е вързала...

 

                                  Успях, слепих парчетата отново!

                                  Пречистващо, спасяващо разсъмване...

                                  Да си отида днес не съм готова,

                                  ще се събудя... и ще се прекръстя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...