13 февр. 2013 г., 14:55

Реанимация

945 0 14

 

                                    Разпаднах се на хиляди парчета

                                    в тази толкова необичайна нощ...

                                    Луна  блестеше в близките полета

                                    и мрака сякаш режеше със нож!

 

                                   А покрай мен на няма кинолента

                                   животът ми послушно се простря...

                                   От детството ухаеше на мед и мента,

                                   там нямаше какво да си простя!

 

                                   Във лудите години много бързах

                                   да взема всичко вкупом от света

                                   и мятах се насам-натам забързана

                                   и учех се със думи да плета...

 

                                   А младостта ми! О, а младостта ми -

                                   безценно, скъпо украшение,

                                   опитах се да скрия във дланта си,

                                   но тя изчезна - миг,  видение...

 

                                   И после като старо, морно вино

                                   утихнах в кошницата, в ъгъла

                                   и наблюдавах как съдбата фино

                                   с невидими въжета ме е вързала...

 

                                  Успях, слепих парчетата отново!

                                  Пречистващо, спасяващо разсъмване...

                                  Да си отида днес не съм готова,

                                  ще се събудя... и ще се прекръстя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...