Реанимация
Разпаднах се на хиляди парчета
в тази толкова необичайна нощ...
Луна блестеше в близките полета
и мрака сякаш режеше със нож!
А покрай мен на няма кинолента
животът ми послушно се простря...
От детството ухаеше на мед и мента,
там нямаше какво да си простя!
Във лудите години много бързах
да взема всичко вкупом от света
и мятах се насам-натам забързана
и учех се със думи да плета...
А младостта ми! О, а младостта ми -
безценно, скъпо украшение,
опитах се да скрия във дланта си,
но тя изчезна - миг, видение...
И после като старо, морно вино
утихнах в кошницата, в ъгъла
и наблюдавах как съдбата фино
с невидими въжета ме е вързала...
Успях, слепих парчетата отново!
Пречистващо, спасяващо разсъмване...
Да си отида днес не съм готова,
ще се събудя... и ще се прекръстя!
© Рада Димова All rights reserved.
