27 jun 2013, 17:59

Ред по ред

866 0 9


Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам -
за битката си дяволски готов.
Попаднахме и двамата в капан
и най му пасва името Любов.
Не ме е страх - примамливо ухае.
А буйният ми нрав не стресна теб.
Какво следва нататък? Кой ли знае...
Ей-тъй ще го допишем - ред по ред.
"Каквото и да казват - казвай да!" -
до Банев тъй написа Маргарита.
На техните абсурдни времена
и ние с теб сме хванали юздите.
Романтика, привличане и страст...
Биологичен сблъсък на хормони.
Прошепнато накратко: Ти и Аз.
Признахме си!
Тежко ни и горко ни!...

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....