27.06.2013 г., 17:59

Ред по ред

861 0 9


Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам -
за битката си дяволски готов.
Попаднахме и двамата в капан
и най му пасва името Любов.
Не ме е страх - примамливо ухае.
А буйният ми нрав не стресна теб.
Какво следва нататък? Кой ли знае...
Ей-тъй ще го допишем - ред по ред.
"Каквото и да казват - казвай да!" -
до Банев тъй написа Маргарита.
На техните абсурдни времена
и ние с теб сме хванали юздите.
Романтика, привличане и страст...
Биологичен сблъсък на хормони.
Прошепнато накратко: Ти и Аз.
Признахме си!
Тежко ни и горко ни!...

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...