27 июн. 2013 г., 17:59

Ред по ред

862 0 9


Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам -
за битката си дяволски готов.
Попаднахме и двамата в капан
и най му пасва името Любов.
Не ме е страх - примамливо ухае.
А буйният ми нрав не стресна теб.
Какво следва нататък? Кой ли знае...
Ей-тъй ще го допишем - ред по ред.
"Каквото и да казват - казвай да!" -
до Банев тъй написа Маргарита.
На техните абсурдни времена
и ние с теб сме хванали юздите.
Романтика, привличане и страст...
Биологичен сблъсък на хормони.
Прошепнато накратко: Ти и Аз.
Признахме си!
Тежко ни и горко ни!...

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...