12 nov 2009, 1:46

Режеща като огънат сърп 

  Poesía » De amor
633 0 6
Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
Вратата ми - всескърцаща проклетница,
отива й!
(И... залезът се сбъдва):
Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязах (от непитане). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??