lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Nov 12, 2009, 1:46 AM

Режеща като огънат сърп 

  Poetry » Love
535 0 6

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
 Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
 Вратата ми - всескърцаща проклетница,
 отива й! 
(И... залезът се сбъдва):

Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязах (от непитане).

Подковах те с слабостите в мене.
И яхнах кон.

С голи две копита.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??