lorsa (Лора Димитрова)
96 385
12.11.2009 г., 1:46 ч.

Режеща като огънат сърп 

  Поезия » Любовна
525 0 6

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
 Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
 Вратата ми - всескърцаща проклетница,
 отива й! 
(И... залезът се сбъдва):

Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязах (от непитане).

Подковах те с слабостите в мене.
И яхнах кон.

С голи две копита.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??