Режеща като огънат сърп
Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
Вратата ми - всескърцаща проклетница,
отива й!
(И... залезът се сбъдва):
Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязах (от непитане).
Подковах те с слабостите в мене.
И яхнах кон.
С голи две копита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
