lorsa (Лора Димитрова)
96 385
12 нояб. 2009 г., 01:46

Режеща като огънат сърп 

  Поэзия » Любовная
534 0 6

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
 Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
 Вратата ми - всескърцаща проклетница,
 отива й! 
(И... залезът се сбъдва):

Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязах (от непитане).

Подковах те с слабостите в мене.
И яхнах кон.

С голи две копита.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??