Реката

13 sept 2015, 10:01

Poesía » Del paisaje

393 0 4

Реката

на Е...

В самата тайна на гората

и вече видимия мрак-

пенлива шумоли реката

подскачайки от бряг на бряг...

Тя пръска в тишината нежен,

гальовно-монотонен звук

и носи своя поздрав снежен

на всеки спрял за малко тук...

... И всеки камък е камбана,

водата вечно ромоли,

а над дърветата покана

за страстни тържества вали...

В гнездата птиците заспиват,

светът отправя се за сън,

а ние бродим тъй щастливи,

че сме замръкнали навън...

...И искам любовта ни, мила,

като планинската река,

снега в душите ни стопила

край нас да ромоли така!...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.