13 sept 2015, 10:01

Реката

585 0 4

 

 

        Реката

                на Е...

 

В самата тайна на гората

и вече видимия мрак-

пенлива шумоли реката

подскачайки от бряг на бряг...

 

Тя пръска в тишината нежен,

гальовно-монотонен звук

и носи своя поздрав снежен

на всеки спрял за малко тук...

 

... И всеки камък е камбана,

водата вечно ромоли,

а над дърветата покана

за страстни тържества вали...

 

В гнездата птиците заспиват,

светът отправя се за сън,

а ние бродим тъй щастливи,

че сме замръкнали навън...

 

...И искам любовта ни, мила,

като планинската река,

снега в душите ни стопила

край нас да ромоли така!...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...