Sep 13, 2015, 10:01 AM

Реката

590 0 4

 

 

        Реката

                на Е...

 

В самата тайна на гората

и вече видимия мрак-

пенлива шумоли реката

подскачайки от бряг на бряг...

 

Тя пръска в тишината нежен,

гальовно-монотонен звук

и носи своя поздрав снежен

на всеки спрял за малко тук...

 

... И всеки камък е камбана,

водата вечно ромоли,

а над дърветата покана

за страстни тържества вали...

 

В гнездата птиците заспиват,

светът отправя се за сън,

а ние бродим тъй щастливи,

че сме замръкнали навън...

 

...И искам любовта ни, мила,

като планинската река,

снега в душите ни стопила

край нас да ромоли така!...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...