13.09.2015 г., 10:01

Реката

591 0 4

 

 

        Реката

                на Е...

 

В самата тайна на гората

и вече видимия мрак-

пенлива шумоли реката

подскачайки от бряг на бряг...

 

Тя пръска в тишината нежен,

гальовно-монотонен звук

и носи своя поздрав снежен

на всеки спрял за малко тук...

 

... И всеки камък е камбана,

водата вечно ромоли,

а над дърветата покана

за страстни тържества вали...

 

В гнездата птиците заспиват,

светът отправя се за сън,

а ние бродим тъй щастливи,

че сме замръкнали навън...

 

...И искам любовта ни, мила,

като планинската река,

снега в душите ни стопила

край нас да ромоли така!...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...