Реката
Реката
на Е...
В самата тайна на гората
и вече видимия мрак-
пенлива шумоли реката
подскачайки от бряг на бряг...
Тя пръска в тишината нежен,
гальовно-монотонен звук
и носи своя поздрав снежен
на всеки спрял за малко тук...
... И всеки камък е камбана,
водата вечно ромоли,
а над дърветата покана
за страстни тържества вали...
В гнездата птиците заспиват,
светът отправя се за сън,
а ние бродим тъй щастливи,
че сме замръкнали навън...
...И искам любовта ни, мила,
като планинската река,
снега в душите ни стопила
край нас да ромоли така!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
