23 abr 2017, 16:18

Реката

  Poesía
594 7 13

Малко ручейче, от где извираш?

От скрито място в планината?

Уж пеленаче, а как намираш

правилния път в гората!

 

Бистро ручейче, така игриво,

акробат голям си, няма спор –

как през храсти се провираш,

също като опитен скиор!

 

А по пътя – камъни, дървета 

сякаш, искат да те спрат, 

подминаваш ги, като комета,

сам чертаеш своя път!

 

И след всеки дъжд растеш,

край тебе тучна е трева 

и ето, без дори да разбереш, 

превърнало си се в река...

 

която знае мощната си сила,

но кротко във коритото тече, 

от където мине – е живот дарила,

в хиляди села и градове!

 

От милиони капки сътворена, 

яростта поеме ли на дъждовете, 

стихийна става, разгневена –

не могат да я спрат и Боговете!.....

 

А колко тайни само криеш!!!

Отнасяш ги със себе си, където 

ревниво в пазвата ги милваш 

и пускаш  ги на воля, във морето!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...