Реката
Малко ручейче, от где извираш?
От скрито място в планината?
Уж пеленаче, а как намираш
правилния път в гората!
Бистро ручейче, така игриво,
акробат голям си, няма спор –
как през храсти се провираш,
също като опитен скиор!
А по пътя – камъни, дървета
сякаш, искат да те спрат,
подминаваш ги, като комета,
сам чертаеш своя път!
И след всеки дъжд растеш,
край тебе тучна е трева
и ето, без дори да разбереш,
превърнало си се в река...
която знае мощната си сила,
но кротко във коритото тече,
от където мине – е живот дарила,
в хиляди села и градове!
От милиони капки сътворена,
яростта поеме ли на дъждовете,
стихийна става, разгневена –
не могат да я спрат и Боговете!.....
А колко тайни само криеш!!!
Отнасяш ги със себе си, където
ревниво в пазвата ги милваш
и пускаш ги на воля, във морето!
© Pepi Petrova All rights reserved.
