23 апр. 2017 г., 16:18

Реката 

  Поэзия
382 7 13

Малко ручейче, от где извираш?

От скрито място в планината?

Уж пеленаче, а как намираш

правилния път в гората!

 

Бистро ручейче, така игриво,

акробат голям си, няма спор –

как през храсти се провираш,

също като опитен скиор!

 

А по пътя – камъни, дървета 

сякаш, искат да те спрат, 

подминаваш ги, като комета,

сам чертаеш своя път!

 

И след всеки дъжд растеш,

край тебе тучна е трева 

и ето, без дори да разбереш, 

превърнало си се в река...

 

която знае мощната си сила,

но кротко във коритото тече, 

от където мине – е живот дарила,

в хиляди села и градове!

 

От милиони капки сътворена, 

яростта поеме ли на дъждовете, 

стихийна става, разгневена –

не могат да я спрат и Боговете!.....

 

А колко тайни само криеш!!!

Отнасяш ги със себе си, където 

ревниво в пазвата ги милваш 

и пускаш  ги на воля, във морето!

 

 

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??