Реката

Брегът остава толкова тих.

Реката при сбогуване е друга.

Написан на водата тъжен стих.

Воал във времето отплува.

Небето, облаци и няма вик.

Прощаваш се сред тишината.

Безкраен винаги е този миг,

след които идва самотата.

Събрани длани има светлина

от любовта, която е за двама.

И минало със смях и топлина.

Красиво е, но никога измама.

Брегът потъва в сивата мъгла.

Настана време да си тръгнеш.

Отново са безброй огледала

с които някога ще свикнеш.

Светът не е единствен бряг.

Реката влива се в морето.

Животът в своя вечен бяг

забрава носи на сърцето.

Изминали годините са вече.

Върни се... 

Тя реката ще те чака.