12 июн. 2022 г., 14:10

Реката

449 0 0

Брегът остава толкова тих.

Реката при сбогуване е друга.

Написан на водата тъжен стих.

Воал във времето отплува.

 

Небето, облаци и няма вик.

Прощаваш се сред тишината.

Безкраен винаги е този миг,

след които идва самотата.

 

Събрани длани има светлина

от любовта, която е за двама.

И минало със смях и топлина.

Красиво е, но никога измама.

 

Брегът потъва в сивата мъгла.

Настана време да си тръгнеш.

Отново са безброй огледала

с които някога ще свикнеш.

 

Светът не е единствен бряг.

Реката влива се в морето.

Животът в своя вечен бяг

забрава носи на сърцето.

 

Изминали годините са вече.

Върни се... 

Тя реката ще те чака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...