12 июн. 2022 г., 14:10

Реката

445 0 0

Брегът остава толкова тих.

Реката при сбогуване е друга.

Написан на водата тъжен стих.

Воал във времето отплува.

 

Небето, облаци и няма вик.

Прощаваш се сред тишината.

Безкраен винаги е този миг,

след които идва самотата.

 

Събрани длани има светлина

от любовта, която е за двама.

И минало със смях и топлина.

Красиво е, но никога измама.

 

Брегът потъва в сивата мъгла.

Настана време да си тръгнеш.

Отново са безброй огледала

с които някога ще свикнеш.

 

Светът не е единствен бряг.

Реката влива се в морето.

Животът в своя вечен бяг

забрава носи на сърцето.

 

Изминали годините са вече.

Върни се... 

Тя реката ще те чака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...