Реката
Брегът остава толкова тих.
Реката при сбогуване е друга.
Написан на водата тъжен стих.
Воал във времето отплува.
Небето, облаци и няма вик.
Прощаваш се сред тишината.
Безкраен винаги е този миг,
след които идва самотата.
Събрани длани има светлина
от любовта, която е за двама.
И минало със смях и топлина.
Красиво е, но никога измама.
Брегът потъва в сивата мъгла.
Настана време да си тръгнеш.
Отново са безброй огледала
с които някога ще свикнеш.
Светът не е единствен бряг.
Реката влива се в морето.
Животът в своя вечен бяг
забрава носи на сърцето.
Изминали годините са вече.
Върни се...
Тя реката ще те чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени