Jun 12, 2022, 2:10 PM

Реката

  Poetry
444 0 0

Брегът остава толкова тих.

Реката при сбогуване е друга.

Написан на водата тъжен стих.

Воал във времето отплува.

 

Небето, облаци и няма вик.

Прощаваш се сред тишината.

Безкраен винаги е този миг,

след които идва самотата.

 

Събрани длани има светлина

от любовта, която е за двама.

И минало със смях и топлина.

Красиво е, но никога измама.

 

Брегът потъва в сивата мъгла.

Настана време да си тръгнеш.

Отново са безброй огледала

с които някога ще свикнеш.

 

Светът не е единствен бряг.

Реката влива се в морето.

Животът в своя вечен бяг

забрава носи на сърцето.

 

Изминали годините са вече.

Върни се... 

Тя реката ще те чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...