13 dic 2011, 20:30

Реката на годините

840 0 0

 

Реката все тече и към морето тича,

на бърз препускащ влак реката ми прилича.

Годините и дните също тъй изтичат

като реки, води обратно не повличат.

 

През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,

оставаме без дъх, във пот телата лъскат.

Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,

че всяка Нова по-различна ще изглежда.

 

Реката ни се струва все една и съща,

но все различна е снагата ù могъща.

Годините - една на друга не приличат.

О, как във своя водовърт ни те увличат!...

 

А то - Кълбото на живота, се навива...

Завиждам на реката - вечна, горделива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...