Реката все тече и към морето тича,
на бърз препускащ влак реката ми прилича.
Годините и дните също тъй изтичат
като реки, води обратно не повличат.
През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,
оставаме без дъх, във пот телата лъскат.
Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,
че всяка Нова по-различна ще изглежда.
Реката ни се струва все една и съща,
но все различна е снагата ù могъща.
Годините - една на друга не приличат.
О, как във своя водовърт ни те увличат!...
А то - Кълбото на живота, се навива...
Завиждам на реката - вечна, горделива!
© Славка Любенова All rights reserved.