13 дек. 2011 г., 20:30

Реката на годините

845 0 0

 

Реката все тече и към морето тича,

на бърз препускащ влак реката ми прилича.

Годините и дните също тъй изтичат

като реки, води обратно не повличат.

 

През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,

оставаме без дъх, във пот телата лъскат.

Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,

че всяка Нова по-различна ще изглежда.

 

Реката ни се струва все една и съща,

но все различна е снагата ù могъща.

Годините - една на друга не приличат.

О, как във своя водовърт ни те увличат!...

 

А то - Кълбото на живота, се навива...

Завиждам на реката - вечна, горделива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...