13 дек. 2011 г., 20:30

Реката на годините

844 0 0

 

Реката все тече и към морето тича,

на бърз препускащ влак реката ми прилича.

Годините и дните също тъй изтичат

като реки, води обратно не повличат.

 

През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,

оставаме без дъх, във пот телата лъскат.

Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,

че всяка Нова по-различна ще изглежда.

 

Реката ни се струва все една и съща,

но все различна е снагата ù могъща.

Годините - една на друга не приличат.

О, как във своя водовърт ни те увличат!...

 

А то - Кълбото на живота, се навива...

Завиждам на реката - вечна, горделива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...