13.12.2011 г., 20:30

Реката на годините

836 0 0

 

Реката все тече и към морето тича,

на бърз препускащ влак реката ми прилича.

Годините и дните също тъй изтичат

като реки, води обратно не повличат.

 

През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,

оставаме без дъх, във пот телата лъскат.

Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,

че всяка Нова по-различна ще изглежда.

 

Реката ни се струва все една и съща,

но все различна е снагата ù могъща.

Годините - една на друга не приличат.

О, как във своя водовърт ни те увличат!...

 

А то - Кълбото на живота, се навива...

Завиждам на реката - вечна, горделива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...