Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така -
някъде забравена сред мрака.
Свикнах вече. Твоята съдба
може би при идното ме чака.
Ние с теб сме пътници в света.
Нашата съдба ни е забравила.
Разделила се е нашата река...
Чужди сме... Дори не се познаваме...