Реката на любовта

24.07.2013 г., 21:59 ч.

Поезия

5.0 / 2

556 0 7

Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така -
някъде забравена сред мрака.
Свикнах вече. Твоята съдба
може би при идното ме чака.
Ние с теб сме пътници в света.
Нашата съдба ни е забравила.
Разделила се е нашата река...
Чужди сме... Дори не се познаваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Когато бялото вали отвътре

Небесно е. Красиво с дъх на бяло. И стъпките ми даже са прозрачни. Оглеждам се в деня си – огледало,...
Изповед

Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
Добрите хора

Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...

Още произведения »