Jul 24, 2013, 9:59 PM

Реката на любовта 

  Poetry
515 0 7

Отчуждих те аз от себе си.  А ти?

Може би... Та все се разминаваме.

Тръгваш си от моите мечти

сякаш беше лястовица бяла.

 

Аз за теб отдавна съм така -

някъде забравена сред мрака.

Свикнах вече.  Твоята съдба

може би при идното ме чака.

 

Ние с теб сме пътници в света.

Нашата съдба ни е забравила.

Разделила се е нашата река...

Чужди сме... Дори не се познаваме...

 

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??