8.12.2016 г., 13:43

Реквием

1.1K 0 1

Попитай небосвода дали

има нужда от тревата,

когато плаче

и мирисът на петрикор

упоява звездите.

 

Попитай краката си дали

искат да мачкат прах и

борови иглички и

порите ти да попиват смола.

 

Попитай душата си дали

е истинска или илюзорен

пламък на свещ във безкрая.

 

Попитай мъглата защо

крие пътя ти.

 

Попитай ме къде отивам.

 

Ще чуеш само тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...